in

А аз хванах малката и си тръгнахме. Още ми е гадно.

В един момент сякаш чух преглъщане. Погледнах мъжа, а той гледаше хамбургера и видимо преглътна още веднъж. Детето беше отхапало 2-пъти от него. Толкова тъпо и гадно се почувствах… Дръпнах малката настрана и поговорих със нея, че мъжът вероятно е гладен и дали е съгласна да му предложим хамбургера и млякото. Малката се съгласи. Нямаше откъде да взема друг, мястото, от което го купих, е далеч. Помислих да отида до там, но докато се върна може и да го няма вече. Та му предложих, като се извиних, че е отхапано от него. Човекът в първият момент отказа. Но малката отиде при него и го погали по ръката, каза му: „Дядо вземи го, ти си гладен, ние те обичаме, а мама утре ще ми купи друг. Мъжът се разплака и благодари 100 пъти.

А аз хванах малката и си тръгнахме. Още ми е гадно.

Миналата седмица подобен случай в магазин, от който пазаря редовно. Пред топлата витрина със прясно приготвени ястия стоеше една баба и гледаше. И така поне 40 минути. Накрая се престраши да пита колко ще и излезе 100 гр. боб-яхния. Беше извадила стотинки, които, видимо нямаше да стигнат за това. Попитах я дали е съгласна аз да го купя, защото имам рожден ден и искам да почерпя.

Естествено, нямах рожден ден. От дума на дума разбрах, че тези стотинки са последните и пари и били само за хляб. Понапазарувах и на жената и някои други неща. А в магазина ме гледаха като гръмнати. Но на касата жената каза, че няма да платя хляба, той е от нея. А имах и друг подобен случай. Та ми се събра и просто исках да споделя, може малко да ми олекне. Вчера доста си поплаках, а и днес, като се сетя и ми потичат сълзите….“