in

Ядосан Готино Ха-ха Яко Без думи

[Чудесен ВИЦ] Из дневник на един обикновен руснак:

Из дневник на един обикновен руснак:

„Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин.

Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.

Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.

На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит.

Подкарах я внимателно между дупките и мечките.

Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене.

Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.

После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола.

Впрочем, вероятно и двадесетина други.

Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.

Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул.

По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.

Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада.

Разделихме се като приятели.

На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка.

Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата.

После съм заспал.

Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи.

На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове.

Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.

Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай.

Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор.

Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление.

Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.

Посвирих малко на балалайка, а после си легнах.

Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…“


Смеещ се емотикон