in

[ХАХАХ СУПЕР ГОТИН ВИЦ] Срещат се двама приятели – единият от тях тъжен, със синини по лицето и с изтормозен вид.

Срещат се двама приятели – единият от тях тъжен, със синини по лицето и с изтормозен вид. Другият го пита: – Какво става с теб? Защо изглеждаш така? – Вчера взех заплата, но ме нападнаха, пребиха и ми взеха всички пари. – Запомни ли им лицата? – Е как няма да запомня лицата на жена ми и на тъщата!!

🙂 🙂 🙂

Паднал Вълчо в една яма и не можел да излезе. Минал Зайо, видял го и: – Ей,Вълчо, кво стана, бе, идиот некадърен, падна ли бре, простак, тъпанар, мухлъо, ама толкова си смотан….. Улисал се Зайо, спънал се и право в дупката…Изправил се бавно, изтупал се и казал: – Вълчо!Аз дойдох да се извиня…..

🙂 🙂 🙂

Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал:
– Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая!
Но като отворил на другата страница какво да види и казал:
– Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега?
И митничарят казал:
– На бариерата, на бариерата!

🙂 🙂 🙂

На едно място се събрали пастор, имам и равин. Те започнали да си споделят, кой как разпределя парите, дадени им за благотворителност. Пасторът казал:
– Ние отделяме книжните пари от стотинките. После започваме да броим – хартийка за мен, монета за бедните, хартийка за мен, монета за бедните…
Имамът казал:
– Ние рисуваме един голям кръг на земята. Заставаме по средата и хвърляме парите във въздуха. Каквото е паднало извън кръга, го даваме на бедните, каквото падне в кръга, то си остава за мен.
Дошъл ред на равина и той им обяснил:
– Ние оставяме разпределянето на парите на Бог. Хвърляме парите във въздуха и той взема каквото трябва да се отдели за бедните. Това, което падне на земята, то си остава за мен…

🙂 🙂 🙂

Семейство Ротшилд претърпели корабокрушение със своята яхта в Карибско море. Милиардерът и съпругата му успели да доплуват до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да се взира в морето.
– Какво чакаш, стар глупак? Никой няма да ни намери тук! Ще си умрем от глад и жажда! Стани и направи нещо! – истерично крещяла съпругата му.
– Успокой се, скъпа! Виж, какво ще ти кажа. Преди три години, на 23-ти юли дарих половин милион долара на Синагогата в САЩ. На следващата година, след една успешна сделка на борсата, отново направих дарение на стойност седемстотин хиляди долара, при това пак на същия ден – 23-ти юли. Миналата година, петролните ми запаси нараснаха рязко и за да не развалям традицията, на 23-ти юли дарих 1 милион на синагогата.
– И какво от това? – попитала озадачена жена му.
– Ами, виж сега скъпа, днес е 22-ри юли и съм сигурен, че те ще направят и невъзможното, за да ни намерят…

🙂 🙂 🙂