in

[СУПЕР ГОТИН ВИЦ] Габровец отишъл в София със семейството си, на гости на свои роднини.

Габровец отишъл в София със семейството си, на гости на свои роднини. На гарата попитал таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец ще струва между 15 и 20 лева.
– Колко? Това е абсурд! Предпочитам да ходя пеша.
Бакшишът се усетил с какъв си има работа и казал:
– Добре, няма да ми плащаш, но трябва да издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил. Натоварил семейството и багажа си и тръгнали. Таксито летяло, провирало се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се изпотил, хапел устни, гризял ноктите си, сменял цветовете… но мълчал! Стигнали до Лозенец и бакшишът казал:
– Поздравления! През целия път не издаде нито звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да мълчиш?
– Ами, когато детето изпадна от колата пред НДК-то…

🙂 🙂 🙂

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били доволни. На третия ден направил 100 метра осеви линии и началниците му си казали, че щом първите дни се е справял добре, пак ще може. Но на четвъртия ден чукчата направил само 50 метра осеви линии и шефовете го повикали в офиса:
– Какво става с теб – казали – преди работеше толкова бързо и толкова много – първия ден 200 метра, втория 150, после 100, а сега…
А той отговорил:
– Сега чукча също работи добре, но кофа далече!

🙂 🙂 🙂

Един човек имал проблем в с*кса. Той свършвал прекалено бързо. Какви ли не доктори обиколил, но никой не успял да му помогне. Накрая отишъл при един психоаналитик и оня му казал:
– Значи, като започнете с*кса, ще си представиш, че си на автобусната спирка и чакаш автобус номер 20 да дойде. Ще минават много автобуси, но не и 20-ката. Най накрая и тя ще дойде и ти ще се качиш и ще пътуваш до последната му спирка. След това ще слезеш и ще чакаш същия номер в обратна посока. И така – автобус след автобус, но не и 20-ти номер. Когато най-накрая 20-ката дойде, ти ще се качиш и ще пътуваш до спирката, от която си тръгнал. Слизаш и отиваш при бай Иван, за да пиеш едно кафе при него и чак тогава вече ще свършиш.
Човекът си тръгнал доволен, като обещал на психоаналитика да се върне на другия ден и да му сподели как е минала вечерта. На другия ден влязъл в кабинета на психоаналитика и му казал:
– Докторе, за нищо не става тази твоя терапия.
– Защо, бе? – попитал учуден докторът.
Ами, направих както ме посъветва. Като се награбихме вечерта с жена ми и аз започнах да си представям как чакам 20-ти номер на спирката. Работата е там, че още не съм започнал да чакам и идва веднага моят автобус и от него направо слиза бай Иван с кафето…

🙂 🙂 🙂

В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил моторезачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
– Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно…, – без малко да припадне.
– Божке, Маноле…! Какво стана, сърце мое?
– Викай бърза помощ, ма! – да идват да ма закарват у болницата, ааай…, че целия са потроших ма, ееей…
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
– Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
– А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче…

🙂 🙂 🙂