in

Ядосан Готино Умен Ха-ха Обичам Яко Без думи

[Як ВИЦ] Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели…

Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
– Изневерявал ли си?
– Е, как да ви кажа…

– Ясно. А данъчните лъгал ли си?
– Не, откъде накъде, но…
– Ясно.

И така – по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
– Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко – искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.

Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати… Отнякъде се дочуват крясъци, стонове… Мирише на пърлено… На вратите – табели – „Ирландци“, ‘Малайзийци“. На една дори – „Инуити“ е написано.

Водят Соломон до врата с надпис – „Евреи“:
– Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
– Взимайте попълнението!

Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма – лозе. Недалеко – красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде – автоматични системи за капково напояване… А на хоризонта – някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.

И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
– Новият! Хайде, ще те закарам до града.
– А-а-а… Кажете, това наоколо, това ли е Адът?

– Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!